Какво е Defi и как работят децентрализираните финанси?

Какво е Defi и как работят децентрализираните финанси?

човек с компютър управлява етериум и биткойн чрез DeFi

DeFi се счита за един от най-бързо развиващите се сектори в криптоиндустрията и често се гледа на него, като бъдещето на финансите. Всеки, който се интересува от блокчейн и криптовалути, определено трябва да се запознае с този термин.

Какво е DeFi и как работи?

Привържениците на DeFi вярват, че интелигентните договори ще формират рамката на бъдещата финансова инфраструктура. Основното предположение е, че банките, брокерите и другите финансови институции във вида, в който ги познаваме ще остареят. Те ще бъдат заменени от ново поколение надеждни и прозрачни услуги, базирани на блокчейн.

Вместо просто да децентрализира трансакциите – както прави Биткойн – DeFi има за цел да децентрализира цялата финансова индустрия. Това ще бъде постигнато чрез интелигентни договори, които представляват части от компютърен код, позволяващи сложни трансфери и споразумения в блокчейна без нуждата от централен орган.

Децентрализираните финанси (Decentralized Finance), или накратко DeFi e съчетаването на класическите финансови продукти, познати от банковия сектор, с блокчейн технологията. DeFi поднася добре познати финансови принципи в света на криптовалутите и блокчейн технологията.

За тази цел децентрализираните финанси използват инструменти като заеми, обмен на валута, лихви и др. Потенциалът на това направление доведе до малък бум на DeFi проектите през 2019 г., който по-късно дори се засили.

Не всички децентрализирани финанси обаче са еднакви. В най-широк смисъл терминът обхваща всички парични трансакции в сектора на DLT и е по-скоро синоним на отворени финанси. В по-тесен смисъл децентрализираното финансиране и по-специално DeFi се отнася до горепосочените случаи на използване.

От какво имате нужда за да работите с DeFi?

defi

В допълнение към степента на децентрализация е важно протоколите да са с отворен код. Така всеки има възможност да изгражда свои собствени финансови услуги въз основа на протокола. Освен ако не планирате да програмирате нещо сами, като потребител не се нуждаете от специални IT познания. За DeFi няма изисквания за достъп, всеки може да се присъедини.

С устройство с достъп до интернет и портфейл имате достъп до приложенията на DeFi. Следователно няма централен участник или попечител, който да съхранява вашите токени. Разбира се на първо място, трябва да си купите криптовалута. За да прехвърлите вашите токени от крипто борса в платформа DeFi, често използвате портфейла, като MetaMask с Ledger, или SafePal. В повечето случаи зареждате Етер в портфейла, след което имате възможност да изпратите токените си към протокола или да ги изтеглите. Така отговорността се прехвърля от доставчика на услуги на потребителя на DeFi.

Кои са някои от водещите DeFi протоколи?

Aave, Compound и Maker са основните протоколи за DeFi кредитиране, в чиито интелигентни договори са заключени милиарди долари. Предпоставката е проста: можете да давате назаем криптовалутни токени или да ги заемате. Всички основни протоколи са базирани на Етериум, което означава, че можете да давате или вземате назаем всеки ERC20 токен. Както беше споменато по-горе, всички те са без право на задържане, което означава, че създателите на протоколите нямат контрол върху вашите притежания.

Лихвените проценти варират. По време на писането на този текст можете да дадете назаем децентрализирания стабилен монетник на Maker, DAI, за 7,45% в Compound или да го заемете за 9,23%. В Aave лихвата за заемане 8,69%, а за депозит – 6,46%. Но процентните пунктове варират в широки граници всеки ден, така че винаги сверявайте актуалните за деня.

Какви са случаите на употреба на DeFi?

Парични банкови услуги

Тъй като DeFi приложенията са финансови приложения, паричните банкови услуги са логичен случай на употреба за тях. Те могат да включват издаване на стейбъл койни, ипотеки и застраховки.
Със съзряването на блокчейн индустрията се обръща все по-голямо внимание на създаването на стабилни монети. Те са вид криптоактиви, които обикновено са обвързани с реален актив (най-често щатския долар). Тъй като цените на криптовалутите понякога могат да се променят много бързо, децентрализираните стабилни действат като крипто долари за влизане и излизането от криптовалутите, без реално продаване към фиат пари.

До голяма степен поради броя на посредниците, които трябва да бъдат включени, процесът на получаване на ипотечен кредит е скъп и отнема много време. С използването на интелигентни договори таксите за подписване на договор и юридическите такси могат да бъдат значително намалени.

Застраховането в блокчейн може да премахне необходимостта от посредници и да позволи разпределяне на риска между много участници. Това би могло да доведе до по-ниски премии при същото качество на услугата.

Вземане и отпускане на заеми

Отворените протоколи за кредитиране са един от най-популярните приложения от DeFi екосистемата. Децентрализираното вземане и отпускане на заеми има много предимства пред традиционната кредитна система. Те включват незабавно уреждане на трансакциите, възможност за обезпечаване на цифрови активи, липса на кредитни проверки и потенциална стандартизация в бъдеще.

Тъй като тези услуги за отпускане на заеми са изградени върху публични блокчейн вериги, те свеждат до минимум необходимото доверие и имат сигурността на криптографските методи за проверка. Пазарите за кредитиране върху блокчейн намаляват риска, правят вземането и отпускането на заеми по-евтино, по-бързо и достъпно за повече хора.

Нужни решения на проблеми пред DeFi?

При всеки продукт с висока възвръщаемост винаги има известен риск, така е и при DeFi.

Правна среда

Досега правната финансова система е била дълбоко преплетена в много страни по света. В резултат на това всеки опит за изваждане на финансовата система от тази взаимосвързана конфигурация би трябвало да създаде редица правни предизвикателства. Те ще трябва да бъдат преодолени, за да се постигне широкомащабно внедряване на DeFi.

Липса на оперативна съвместимост между блокчейн

В света на DeFi приложенията, където не се изискват разрешения, липсата на оперативна съвместимост между веригите може да бъде значителна пречка. Това означава, че приложение, изградено на една блокчейн верига, да речем Ethereum, не би могло лесно да извършва трансакции с приложение, изградено на друга блокчейн верига, например Bitcoin. Въпреки това вече има някои мостови вериги и протоколи, които позволяват това. Например, има някои странични вериги и решения на ниво 2, които се опитват да мащабират Етериум извън веригата.

Скорост на транзакциите

Мрежите на Етериум могат да обработват 25 транзакции в секунда, но тези цифри бледнеят в сравнение с 24 000 транзакции в секунда на Visa. След Етериум 2.0 обаче, Етериум ще може да обработва до 100 000 трансакции в секунда. Преодоляването на скоростта ще бъде решаващо предизвикателство за DeFi, ако иска да получи още по-широка употреба. За да запълни пропастта между теорията и практиката, DeFi ще трябва да преодолее някои други основни пречки, като например неинтуитивен UX и достъпност, капиталова неефективност, скрити рискове и до известна степен регулиране. Кой знае, може би тези проблеми могат да бъдат смекчени с напредъка на индустрията. А обещаващите решения вече са на път да превърнат 2021 г. във вълнуваща година.

Какво е DeFi: заключение

Децентрализираните финансови услуги (DeFi) несъмнено са много актуална тема в криптоикономиката и са един от най-бързо развиващите се сектори през изминалата година. Експоненциалният растеж и общият шум около DeFi привлякоха много нови криптоинвеститори и крипторазработчици и предизвикаха интереса на традиционните финансови играчи. Пътят към широкото разпространение обаче е все още дълъг. Бъдещите перспективи на DeFi зависят от създаването на стойност за потребителите и от изпълнението на обещанието за достъпни и отворени услуги.

Към момента DeFi предлага много конкурентна възвръщаемост в сравнение с традиционните финансови пазари и други крипто опции. Например лихвените проценти по кредитите са значително по-високи от лихвените проценти по спестяванията, предлагани от повечето конвенционални банки. В криптоикономиката възможностите за конкуренция се пораждат от залаганията, които позволяват на потребителите на криптовалути да получават редовни награди.

В същото време индустрията на DeFi е все още много нова и инвестирането в нея крие съответните рискове. Ожесточената конкуренция в сектора на DeFi може да накара разработчиците да предлагат нови услуги и по-удобни за ползване продукти, да намалят таксите за трансакции (например чрез решения на второ ниво) и да подобрят сигурността.

Дали DeFi е бъдещето на финансите? Много крипто ентусиасти са убедени, че децентрализираните финанси са бъдещето, но в крайна сметка това ще зависи от добавената стойност, която децентрализираните финансови услуги генерират (като по-ниски разходи, по-бърз сетълмент и иновации като бързото кредитиране), както и от общото приемане на крипто решенията от хората по света.

Какво е токенизация на активи на блокчейн?

Токенизация на активи с помощта на блокчейн

токенизация

Днешният свят, какъвто го познаваме е оформен от финансовите иновации. В момента сме изправени пред ново развитие, което вероятно ще бъде толкова революционно, колкото някога бяха въвеждането на акционерното дружество и фондовата борса: токенизацията на активи.

Иновациите в областта на финансовите технологии промениха облика на голяма част от света. По-специално, изобретяването на акционерното дружество и фондовата борса. Последиците от тези нововъведения, които доведоха до демократизиране на капиталовите пазари, все още се усещат и днес.

В близко бъдеще ще трябва да се справим с едно ново развитие, което вероятно ще бъде също толкова революционно, колкото и въвеждането на акционерното дружество и фондовата борса: токенизацията на активи. В бъдеще тази нова концепция помогне за създаването на по-ефективни и справедливи капиталови пазари.

Какво е токенизация и как работи?

Всъщност токенизацията започва още преди криптовалутите. Концепцията за токенизация съществува още от 70-те години на миналия век, като механизъм за защита на данните във финансовите услуги. Традиционните финансови компании прилагат токенизацията, за да защитят поверителна информация като финансови отчети, номера на кредитни карти и друга лична информация.

Днес токенизацията на блокчейна е процес, при който някаква форма на активи се превръща в токен. Този токен може да бъде преместван, съхраняван или записван в блокчейн. Това може да звучи малко абстрактно. Но нека да го обясним с по-прости думи. Токенизацията превръща стойността на даден обект като картина или недвижим имот в токен, с който може да се оперира на блокчейна.

Например Биткойн може да се разглежда, като токенизация на изчислителната мощност. Целта тук е да се разбере, че блокчейн е система и има структура, която позволява търговия с предмети, които не могат да бъдат лесно търгувани. Например, не можете да търгувате с изчислителна мощност без токенизация. Освен това тя има предимства пред традиционните спогодни на хартия по отношение на скоростта, отчетността и сигурността си.

Връзката с технологията на разпределената счетоводна книга

Най-общо казано, токенизацията е метод за защита на чувствителни данни чрез заместване на критични елементи от данни с буквено-цифров идентификационен код, наречен токен. Токенизацията може да се използва за създаване на цифрови изображения на активи. По този начин токенизацията на активи е нов процес, който позволява правата върху даден актив да бъдат преобразувани в цифрови токени.

Макар че самият процес е подобен на секюритизацията на активи, токенизацията използва убедително т.нар. технология на разпределената счетоводна книга (DLT), и по-специално блокчейн. Тази технология предлага пет основни предимства пред традиционните ИТ системи, които обикновено се използват от доставчиците на финансови услуги:

На първо място, DLT предлага на всички страни по-голяма прозрачност, тъй като за всички транзакции се използва идентична база данни, която може да бъде актуализирана само чрез ясно определен процес на консенсус.
Второ, новата технология предлага по-добра проследимост, тъй като всяка транзакция се записва и съхранява едновременно в голям брой възли и по този начин може да бъде проверена от всички участници по всяко време.
Наред с първите две характеристики DLT предлага и трето предимство, а именно подобрена сигурност. DLT е по-сигурна от традиционните методи за записване, тъй като трансакциите трябва да бъдат съгласувани, преди да бъдат записани, и впоследствие са неизменни.
Тези характеристики водят и до четвърто предимство на DLT: обикновено се повишава ефективността и бързината, тъй като до голяма степен се избягват хартиените процеси и човешките грешки.
Не на последно място, DLT намалява и разходите, тъй като процесите могат да бъдат рационализирани, а броят на участващите страни – намален.

Случаи на употреба на токенизацията – недвижими имоти

токенизация на недвижими имоти, човек с телефон и сгради

Подобно на много хора и вие искате да навлезете в сферата на недвижимите имоти. Но не разполагате със средства за закупуване на един имот, да не говорим за няколко. За ваше щастие, обаче някой вече е токенизирал един от имотите, от които се интересувате.

Представете си, че продавач създава сто токена на Етериум блокчейна, всеки от които представлява един процент собственост от неговата къща. Той оценява къщата си на 500 000 евро, като продава всеки токен за 5000 евро. Вие решавате да купите два токена. Притежавайки тези два токена, вие на практика държите доказателство, че притежавате два процента от въпросната къща.

Тъй като тези токени живеят в блокчейна на Етериум, можете да проследите произхода им или собствеността им до първоначалния собственик. Неизменността и прозрачността на блокчейна гарантират автентичността на собствеността на всеки, който притежава токените.

Недвижимите имоти не са само удобен пример. През 2018 г. на блокчейна на Ethereum беше токенизирана жилищна сграда на стойност 30 млн. долара. От тогава насам много други бизнеси в областта на недвижимите имоти също се обръщат към токенизация.

Лесно е да се разбере защо. Токенизирането на активи носи ползи за компаниите, които поемат тази крачка. На първо място, то внася ниво на ликвидност, което много активи преди не можеха да постигнат.

Да се върнем към примера с недвижимите имоти: Цената от 500 000 ерво значително ограничава броя на потенциалните купувачи на жилища. Като токенизира имота, продавачът отваря пазара за купувачи, които преди това не са могли да си позволят да участват. Вместо да се нуждаете от първоначална вноска от 100 000 евро, например можете да участвате само с 5000 евро (дори по-малко).

Ликвидността обикновено се повишава с появата на повече потенциални купувачи. Вероятно сте го чували и преди, но: блокчейн транзакциите премахват необходимостта от посредници, което води до по-ниски разходи и по-кратки срокове за изпълнение на сделките. Размяната на токени не се нуждае от документи или нотариуси, които обикновено са необходими за традиционните сделки с имоти.

Макар че токенизацията осигурява сходни предимства с други блокчейн реализации (прозрачност, сигурност и т.н.), тя все още не е перфектно решение. Токените още се намират в сива правна зона, което спира много физически и юридически лица да се включват активно.

Използване на токенизация при благородните метали

токенизация на злато

В продължение на много векове златото е било ценен актив и инвестиционно средство. Въпреки това, при пренасянето и съхранението на злато се сблъсквате с различни проблеми. Освен това голяма част от световното предлагане на злато е собственост на национални банки като резервни активи или на брокери, служещи като представители на единствените страни, които могат да продават злато директно на средни инвеститори.

Една от най-високите бариери за навлизане на пазара на благородни метали директно посочва високите минимални инвестиционни изисквания. Освен това затягането на международните разпоредби изисква и ефективно проследяване на металите от етапите на производство до клиентите по цялата верига на доставки.

От друга страна, по-големият брой участници на пазара би означавал необходимост от еволюция към многостранни сделки. С токенизацията поддръжката на атомни суапове и интелигентни договори би могла да осигури сигурен сетълмент в почти реално време на сложни многостранни сделки.

Забележителните примери за проекти, които осигуряват токенизация на благородни метали, включват Cache Gold (CGT), Pax Gold и DGLD. Тези проекти показаха възможността за увеличаване на справедливостта на пазарите на злато чрез въвеждане на незабавна ликвидност и незначителни такси.

Токенизацията в логистиката

токенизация в логистиката кранове и конктейнери на пристанище

Търсенето на отговори на въпроса „какви са случаите на употреба на токенизацията в реалния свят“ ще ви отведе до логистиката. Логистичният бранш е силно зависим от коносамента като метод за издаване на доказателство за собственост. Коносаментът обаче е свързан със забележителни несъответствия, като например забавяне на доставката или възстановяване на стоките при загуба или неправилно поставяне на коносамента.

Едно от обещаващите решения, които използват токенизацията за решаване на проблемите в традиционните методи, използвани в логистиката е компанията CargoX. Компанията използва отворена система, базирана на блокчейн на Етериум и е пригодена да работи точно както системата с токени. С новата система на CargoX превозвачът може да създаде Smart Bill of Lading, (умна товарителница) като използва своето приложение. След това превозвачът може да изпрати товарителницата към износителя. След като получи пари от вносителя, износителят може да прехвърли собствеността върху Smart Bill of Lading токена на вносителите. Впоследствие вносителят в получаващата страна може да заяви собствеността върху стоките, като покаже на превозвача токена. Дори само с този пример става ясно  как случаите на използване на токенизацията могат да трансформират областта на логистиката.

Токенизацията в обобщение

Токенизацията е метод, който превръща цифрова стойност в цифров токен. Токенизацията може да се използва като метод, който преобразува правата върху даден актив в цифров токен. Токенизацията много обещаваща, но все още нова технология, която има проблеми за решаване пред себе си. Един от тях е правната уреденост и установени закони за използването на технологията в реалния живот.

Често задавани въпроси за интелигентни договори

Вместо да защитава информацията чрез алгоритъм, който може да бъде разбит, системата за токенизация заменя чувствителните данни с произволно генерирани данни, които се съпоставят едно към едно във вашата среда. Оригиналната информация не се съдържа в токена и по този начин той не може да бъде превърнат обратно към формата с чувствителни данни. Това е особено добра степен на безопасност.

Има много активи, които могат да бъдат токенизирани и преместени в блокчейн:

  • финансови инструменти като акции и облигации
  • недвижими имоти
  • злато и дори
  • произведения на изкуството
  • Интелектуална собственост и др.

Може да изглежда, че токенизацията е по-малко уязвима от хакерски атаки, отколкото криптирането, но токенизацията има и някои недостатъци. За момента най-големият проблем, с който търговците обикновено се сблъскват при токенизацията е оперативната съвместимост със съществуващата система.

Най-общо казано, токенът представлява представяне на определен актив или стойност. В контекста на блокчейн технологията токенизацията е процесът на превръщане на нещо ценно в цифров токен, който може да се използва в блокчейн.

Какво представляват интелигентните договори (Smart Contracts)?

Какво представляват интелигентните договори, още известни като Smart Contracts?

картинка умни договори онлайн момче и момиче ръкостискане

Какво е Smart Contract?

По принцип интелигентните договори (още наричани умни договори – от англ. Smart Contracts) са електронни договори, които се изпълняват на блокчейна и се основават на проста функция if-then. С нейна помощ те могат да изпълняват напълно автоматично. Подобно на класическия договор, за тази цел се определят условия и действия. Интелигентните договори се възползват от свойствата на блокчейна и са неизменни, прозрачни и не изискват посредник за сетълмент.

Умните договори, които се основават на блокчейн технологията, на практика позволяват автоматични договори. Такъв договор влиза в сила при настъпване на определени събития. В процеса на определяне на условия те не се нуждаят от човешки надзор. Това може да бъд доста практично за разработчици, които издават лицензи или разработват приложения.

Всичко започна с криптовалутата биткойн – децентрализирано, независимо от правителства средство за разплащане, което работи с помощта на мрежа от типа „peer-to-peer“. Голямото предимство на тази валута е фактът, че тя функционира напълно независимо от настоящата финансова система.
Вместо да се доверява на държавите и банките, както е в случая с гарантираната от държавата валута – например еврото или лева- потребителят на биткойн трябва да се довери само на сигурността на технологията. Това се гарантира от т.нар. блокчейн.

В блокчейна всяка трансакция първо се потвърждава от компютърна мрежа, а след това се съхранява като хеш на своя блокчейн. Това на свой ред се разпространява до всички свързани компютри с мрежата.

История на интелигентните договори

Интелигентните договори са предложени за първи път през 1994 г. от Ник Сабо, американски компютърен учен. През 1998 г. той изобретява виртуална валута, наречена „Bit Gold“ – цели 10 години преди изобретяването на биткойн. Всъщност за Сабо често се носят слухове, че е истинският Сатоши Накамото, анонимният изобретател на биткойн, което той отрича.

Сабо определя интелигентните договори като компютъризирани протоколи за трансакции, които изпълняват условията на даден договор. В своя документ Сабо предлага също така изпълнението на договор за активи, като деривати и облигации. Сабо пише: „Тези нови ценни книжа се формират чрез комбиниране на ценни книжа (като облигации) и деривати (опции и фючърси) по най-различни начини. Много сложни срочни структури за плащания вече могат да бъдат вградени в стандартизирани договори и да се търгуват с ниски трансакционни разходи благодарение на компютъризирания анализ на тези сложни структури.“

Интелигентните договори обаче придобиха най-голяма популярност с появата на Етериум, който използва езика Solidity за програмиране на своите договори. Биткойн също поддържа интелигентни договори, но за да се използват, трябва да се знае програмиране с opcode. Това прави използването на интелигентни договори на Биткойн блокчейн много ограничено.

Предимства на Smart Contracts спрямо класическите договори?

В сравнение с класическите форми на договори интелигентните договори предлагат няколко предимства. Те включват:

Сигурност на умните договори

Интелигентните договори се основават на блокчейн технологията и поради това са защитени чрез криптографски процедури за криптиране. Съответно никой не може да променя договорените условия на договора след това.

Ефективност

Програмирането на интелигентен договор отнема сравнително малко време. В процеса част от обработката се автоматизира. Класическите формуляри за договори са по-обемни както при създаването, така и при обработката им, така че автоматизацията води до пестене на време и разходи.

Надеждност на интелигентните договори

Правилно програмираните интелигентни договори почти напълно изключват пропуски в тълкуването на условията на договора. Освен това всички документи се документират в блокчейн, така че загубата им е невъзможна.

Независимост от трети страни

Поради децентрализираната натура на интелигентния договор не са необходими трети страни, като например банки или нотариуси. Вместо това блокчейнът поема валидирането на трансакцията. Валидността на договора зависи изключително от изпълнението на условията на договора.

Недостатъци на Smart Contracts спрямо класическите договори

Въпртеки предимствата на умните договори да са убедителни на пръв поглед, тяхната концепция все още не е напълно утвърдена. Следователно е възможно да възникнат и грешки при използването на програмите. Поради характеристиките на блокчейна вече извършените трансакции са неотменимо документирани в блокчейна. Поради това последваща корекция вече не е възможна.

Например през 2016 г. грешка в децентрализирана автономна организация (DAO) позволи кражбата на 50 милиона долара. Заради основната грешка разработчиците на блокчейна на Етериум трябваше да извършат актуализация, което доведе до хард форк, разклоняване на основния блокчейн. Прекият резултат беше криптовалутата Ethereum Classic, която се основава на разклонението на Етериум блокчейна.

Освен това не е невъзможно разработчиците да си оставят вратички в програмния код на договорите. Това обстоятелство показва, че не само основната блокчейн е от значение, но и че са необходими надеждни разработчици. Все пак можем да кажем, че недостатъци има, но те са добре компенсирани от потенциала на всичките предимства на интелигентните договори.

Случаи на употреба на умните договори

етериум блокчейн

Случаите на използване на интелигентните са буквално необятни. Поради това ще се фокусираме върху по-тесен набор от възможни случаи на употреба.

Недвижими имоти

Цифровите договори могат да определят и регулират отношенията между наемодател и наемател. Интелигентният договор може автоматично да намали или увеличи наема в зависимост от пазарната стойност на имота или споразумението в договора за наем.

Застрахователни компании

С помощта на интелигентни договори застрахователните компании могат автоматично да обработват искове и по този начин да намалят разходите си в дългосрочен план. Освен това така съответната информация за застрахователното събитие може да бъде документирана прозрачно и необратимо в блокчейн системата.

Веригата за доставки

Съвременните вериги за доставки са многопластови и включват няколко договарящи се страни. Освен производителя и неговите доставчици, веригата на доставки включва и посредници, производители и потребители. С помощта на цифровите договори договарящите се страни могат да си сътрудничат на обща основа. Още един плюс е това, че блокчейнът позволява прозрачно проследяване на продукта.

Лицензиране

Друга възможност за използване на интелигентни договори е издаването на софтуерни лицензи. С помощта на програмите разработчиците на софтуер могат да определят в договора, че софтуерът се заключва автоматично в случай на неоторизиран достъп.

Smart Contract: интелигентните договори в обобщение

Примерите показват, че интелигентните договори, базирани на блокчейн, са полезни навсякъде, където трябва да се сключват договори бързо и без заобикалки. Това включва както копроративни, така и договори между физически лица. Теоретично с тази технология биха били възможни и прозрачни избори. Понастоящем обаче, все още се налага да се посещават избирателни секции и да се подписват договори на хартиен носител.

Въпреки това технологията и практическото приложение са все още в начален стадий. Въпреки, че тя вече е налице, възможностите за употреба далеч не са напълно развити. Успехът на биткойн обаче доказа, че той по принцип работи и е сигурен. Единственото нещо е, че отговорните лица трябва да бъдат креативни в прилагането им, за да открият нови бизнес области или просто да пестят ресурси на вече съществуващите.

Често задавани въпроси за интелигентни договори

Не. Блокчейна на биткойн не е проектиран да осъществява умни договори. Но вече има втори слой приложения, като Sovryn, които разработват интелигентни договори върху биткойн блокчейна.

Интелигентните договори се използват в повечето съществуващи в момента мрежи за криптовалути и са отличителната и една от най-нашумелите характеристики на Етериум.

Други криптовалути, предлагащи интелигнтни договори са:

  • Кардано (ADA)
  • Тезос (XTZ)
  • Полкадот (DOT)
  • ЕОС (EOS)
  • Бинанс койн (BNB)
  • Солана (SOL) и др.

В мрежата на Етериум интелигентните договори отговарят за изпълнението и управлението на операциите в блокчейна, които се извършват, когато потребителите (технит адреси) взаимодействат помежду си.

Една от най-често срещаните употреби на интелигентните договори в момента е създаването на токени. Токенът е валута, базирана на блокчейн. Създателят може сам да определя стойността на валутата чрез интелигентния договор.

Какво е Proof of Stake (PoS) механизма за доказателство за залог?

Какво е Proof of Stake (PoS) консенсус механизма за доказателство за залог?

proof of stake хора с монети

Задавате си въпроса: Какво е proof of stake? Обясняваме го в тази статия. Доказателството за залог е механизъм за консенсус, който се използва при генерирането на нови блокове в някои блокчейни. Механизмът решава кой участник от мрежата е упълномощен да генерира съответния блок. Участникът се определя чрез претеглен случаен подбор. За всеки нов блок се избира нов участник от мрежата.

Каква е разликата между Proof of Work (PoW), Proof of Stake (PoS) и Proof of Importance (PoI) редовно предизвиква объркване. В следващите редове бихме искали да се спрем конкретно на термина Proof of Stake и да го обясним възможно най-просто и разбираемо.

Какво е Proof of Stake (PoS)

Всички трансакции в блокчейн се записват в отделните блокове, които съставляват веригата. Слдователно при нови трансакции във веригата винаги трябва да се добавят нови блокове. За да се провери валидността на тези трансакции и по този начин да се запази целостта на блокчейн, те трябва да бъдат проверени от избрани участници в мрежата, преди да бъдат добавени. Това става с помощта на различни механизми за консенсус. Доказателството за залог (PoS) е един от тези механизми.

Доказателството за залог изисква всеки нов блок да бъде валидиран от участник в блокчейна, преди да бъде прикачен към веригата. По право всеки участник може да поеме валидирането. Условието е в момента в портфейла му да има токени. Валидаторът се избира на случаен принцип при механизма „Доказателство за залог“, подобно на лотария. Изборът обаче е претеглен, т.е. този, който притежава повече жетони, има по-голям шанс да бъде избран за валидатор – все едно някой да си е купил няколко билета за лотарията и така да има по-голям шанс да спечели тиража.

Модел за награждаване

Тези, които поемат валидирането на блокове, обикновено предоставят част от собствените си ресурси (например изчислителна мощ, време) и получават възнаграждение за това. При класическият Proof of Work (PoW) наградата е, че на миньора се позволява да генерира нови монети за блокчейна след успешно генериране на нов блок. При доказателството за залог, от друга страна лицето, което валидира нов блок, печели предварително определената такса за трансакция.

Предимства на Proof of Stake

PoS беше въведена, за да се заобиколят някои недостатъци на други механизми за консенсус, като например Proof of Work. Доказателството за работа изисква сравнително голяма изчислителна мощност – т.е. хората или институциите, които могат да осигурят особено голяма изчислителна мощност, имат предимство при този механизъм и могат съответно по-лесно да генерират монети. Доказателството за залог не изисква голяма изчислителна мощност и следователно пести доста енергия.

Друго предимство е повишената сигурност. Това е така, защото алгоритъмът наказва участниците, които се опитват да въведат манипулирани трансакции в блокчейна. Всеки, който веднъж е признат за измамник, губи част от своя дял и правото си да участва във валидирането в бъдеще. С други думи, всеки, който измами веднъж, никога повече няма да има възможност да спечели награди под формата на такси за транзакции.

Разлика между Proof of Stake и Proof of Work

Разликата между доказателство за залог и доказателство за работа е начинът, по който трансакцията се потвърждава в блокчейна. Тъй като блокчейнът е децентрализирана технология без централен орган, който да потвърждава трансакциите, алгоритмите за консенсус, които са много трудни за манипулиране, трябва да поемат тази задача и да осигурят необходимото доверие в мрежата.

И двата протокола имат предимства и недостатъци. При протокола Proof of Work съществува възможност за така наречената 51% атака. Това означава, че пуловете за добив, на които се падат 51% или повече от резултатите от добива, могат да застрашат стабилността и сигурността на мрежата.

От друга страна, протоколът Proof of Stake (PoS) е много по-прост и по-евтин. Поради тази причина Етериум обмисля частично преминаване към алгоритъма Proof of Stake.

Протоколът Proof of Stake (PoS) обаче облагодетелства онези участници, които притежават особено голям брой от съответната криптовалута. Например инвеститорите, които притежават 1000 долара в дадена криптовалута, могат да валидират десет пъти повече блокове, отколкото инвеститорите, които притежават само 1000 долара в дадена криптовалута.

Накратко, основното е, че протоколът Proof of Work (PoW) е много енергоемък и скъпоструващ, поради което копаенето на криптовалута в страни с високи цени на електроенергията (напр. България) едва ли си заслужава.

При протокола Proof of Stake (PoS) инвеститорите трябва да имат предвид, че за различните криптовалути се изисква определен минимален брой монети, за да получат интерес. В крайна сметка протоколът Proof of Stake (PoS) се счита за значително по-енергийно ефективен, а в експертните среди – и за по-сигурен от концепцията Proof of Work (PoW).

Често задавани въпроси за proof of stake

Не. Биткойн е базиран на протокола Proof of Work (PoW). Алгоритъмът Proof of Work (PoW) обаче може да има някои недостатъци.

Това са:

  • Кардано (ADA)
  • Алгоранд (ALGO)
  • Тезос (XTZ)
  • Мина (MINA)
  • ЕОС (EOS)
  • Оксен (OXEN)
  • Битшеърс (BTS) и др

Доказателство за залог (Proof of Stake – PoS) е процес, при който блокчейн мрежата постига консенсус за това кой участник може да генерира следващия блок.

Съществуват много алтернативи на „Доказателство за залог“ (PoS), като например доказателство за работа , делегирано доказателство за залог (EOS), доказателство за авторитет (VeChain Coin), доказателство за важност (NEM Coin) и др.

Какво е Proof of Work (PoW) механизма за доказателство за работа?

Какво е Proof of Work (PoW) консенсус механизма за доказателство за работа?

доказателство за работа

Задавате си въпроса: Какво е proof of work? Обясняваме го в тази статия. Днес никой не може да подмине биткойн и криптовалутите, а дори тези, които вече са се запознали по-отблизо с отделните монети, продължават да се натъкват на термини, които не са съвсем ясни.

Особено разликата между Proof of Work (PoW), Proof of Stake (PoS) и Proof of Importance (PoI) редовно предизвиква объркване. В следващите редове бихме искали да се спрем конкретно на тези термини и да ги обясним възможно най-просто и разбираемо.

По принцип това са протоколи, които са необходими за добив или генериране на криптовалути. Различните монети се генерират по различни начини – и колкото по-популярни стават виртуалните валути, толкова повече разработчици мислят за опростяване на тези методи и за насочването им в по-екологична посока.

Добре известно е, че добивът на биткойн изразходва много енергия, затова все повече фенове на криптовалутите търсят нови начини за генериране на монети.

Какво е Proof of Work (PoW)

Но сега да обясним какво означава доказателство за работа: Както знаете, биткойнът се добива. Миньорът трябва да реши криптографско изчисление, за да намери следващия блок. Трябва да се реши сложна аритметична задача или пъзел, състоящ се от много трудни поредици от числа. Ако тази задача бъде изпълнена, отговорните за нея миньори получават награда от един биткойн.

Чрез решаването на задачите транзакциите могат да бъдат валидирани в блокчейна и да се създават нови блокове. След като един миньор реши задачата, решението се проверява от всички останали миньори, за да се постигне консенсус. Този процес се нарича още Proof of Work или накратко PoW, a преведено на български – доказателство за работа.

Най-големите и най-известните криптовалути се основават на механизма за доказателство за работа. По този начин се добиват както Биткойн, така и Етериум. Въпреки че последният вече разчита и на Proof of Stake (доказателство за залог) след появата на Етериум 2.0. Различните монети обаче използват различен алгоритъм за PoS.

Приложение на Proof of Work

5 биткойн майнинг рига за доказателство за работа на блокчейна

Една от най-известните блокчейн вериги с PoW със сигурност е Bitcoin. Биткойн е създаден през 2009 г. и е пионер в областта на децентрализираните цифрови криптовалути. Към днешна дата биткойнът е категоричен лидер по пазарна капитализация.

Биткойн използва SHA-256 като хеш функция, а миньорите решават задачата да намерят хеш, който започва с определен брой нули. Трудността на добива се коригира на всеки 2016 блока. Времето за блок е сравнително дълго в сравнение с други блокчейн вериги – 1 блок на всеки 10 минути. Добивът на биткойни обикновено се извършва със специален хардуер – така наречените ASIC (Application Specific Integration Circuits).

Решаването на криптографски пъзели струва много енергия, а високото потребление на енергия често се посочва като един от основните проблеми на блокчейн с потекло. Това обаче не е толкова просто. Въпреки че потреблението е наистина високо и биткойн може дори да достигне годишното потребление на някои държави, голяма част от него идва от възобновяеми енергийни източници. За да се сведат до минимум разходите за енергия, минните центрове често се намират в региони с евтина електроенергия. Това се изразява най-често във водноелектрическа енергия или други възобновяеми ресурси. Примери са китайската провинция Съчуан, Исландия или Квебек в Канада, Русия и др. Добър плюс е, че в тези региони климата е и по-хладен, което изисква по-малко ресурси за охлаждане на техниката.

Proof of Work – 51% риск от атака

Според основната идея доказателството за работа се основава на силно разпределена изчислителна мощ между много участници в цялата система. Това трябва да гарантира стабилността и сигурността на мрежата. Това обаче е все по-малко валидно за биткойн, в частност. Поради постоянно растящата цена на биткойна и съответно нарастващата доходност на добива, броят на пуловете за добив значително се увеличи. Това крие опасност от т.нар. 51% атака. Ако един миньор притежава поне 51% от мощността за добив в мрежата за по-дълъг период от време, съществува риск от манипулиране на блокчейна, а оттам и на минали трансакции.

Освен това добивът на биткойни е не особено уверен от екологична гледна точка. Генерирането на един блок отнема около 10 минути. Списание Mainboard изчислява, че потреблението на енергия за една трансакция в мрежата се равнява на средното дневно потребление на енергия на 1,57 домакинства.

Тук идва доказателството за залог

От друга страна, протоколът Proof of Stake (PoS) е много по-прост и по-евтин. Поради тази причина Етериум обмисля преминаване към алгоритъма Proof of Stake.

Протоколът Proof of Stake (PoS) обаче облагодетелства онези участници, които притежават особено голям брой от съответната криптовалута. Например инвеститорите, които притежават 1000 долара в дадена криптовалута, могат да валидират десет пъти повече блокове, отколкото инвеститорите, които притежават само 100 долара в дадена криптовалута.

Накратко, основното е, че протоколът Proof of Work (PoW) е много по-енергоемък и скъпоструващ, поради което „добивът“ в страни с високи цени на електроенергията (напр. България) едва ли си заслужава.

При протокола Proof of Stake (PoS) инвеститорите трябва да имат предвид, че за различните криптовалути се изисква определен минимален брой монети, за да получат интерес. В крайна сметка протоколът Proof of Stake (PoS) се счита за значително по-енергийно ефективен, а в експертните среди – и за по-сигурен от концепцията Proof of Work (PoW).

Proof of Work – доказателство за работа: обобщение

Вероятно има по-добри механизми и алгоритми от доказателството за работа. Въпреки това алгоритъмът Proof of Work за доказване на работата е най-добре утвърден и най-добре защитен от атаки. Особено като се има предвид, че биткойн и блокчейн технологията зад него са все още сравнително млади. Високата цена също е фактор, който благоприятства консенсуса и възпира участниците в мрежата да използват ресурсите си в други блокчейн. Ето защо има големи шансове алгоритъмът на Proof of Work да продължи да се подобрява постоянно от разработчиците и недостатъците да бъдат отстранявани.

Често задавани въпроси за Proof of Work (PoW)

Криптовалути, базирани на протокола Proof of Work (PoW), са както Bitcoin, така и Етериум, Лайткойн и Монеро. Алгоритъмът Proof of Work (PoW) обаче има някои недостатъци.

Това са:

  • Биткойн
  • Етериум
  • Доджкойн
  • Лайткойн
  • Биткойн кеш
  • Етериум класик
  • Монеро
  • Zcash
  • СиаКойн
  • ДиджиБайт
  • Ерго и др

Доказателство за работа е алгоритъмът за консенсус, който е в основата на блокчейна на биткойн. Нарича се „доказателство за работа“, защото участващите възли (миньори) в мрежата на биткойн трябва да извършат някаква работа – обикновено чрез упражняване на изчислителна мощ.

Съществуват много алтернативи на „Доказателство за работа“ (PoW), като например хибридно доказателство за работа/залог (DASH), делегирано доказателство за залог (EOS), доказателство за авторитет (VeChain Coin), доказателство за важност (NEM Coin) и др.